Златното сечение - съвършената пропорция

Изначалната спирала - магическият код, обясняващ Вселената.


       Различни типове спирали и хеликоиди се срещат в целия естествен свят: охлюви, морски корали, паяжини, вкаменелости, опашка на морско конче, раковини... Много спирали в природата могат да бъдат наблюдавани като логаритмични или нарастващи спирали. Отдалечавайки се от центъра, спиралните сегменти все повече се разрастват. Също като фракталните модели, логаритмичните спирали са самоподобни, така че характеристиките на всяка част са отразявани в цялото. Спираловидната форма е отражение на макрокосмоса на самата разгръщаща се вселена. Спиралата ни връща назад към времето, когато сме били по-свързани със Земята – с циклите и спиралите в природата.
       Има един златен ключ, който обединява всички мистерии на Вселената. Той е източникът на всяко истинско изкуство и наука. Това е златното сечение – изначалната спирала. Златното сечение или божествената пропорция, е било най-голямата тайна на природата. Логаритмичните спирали са един повсеместен и архетипен модел. Когато наблюдавате растение да израства на забавен кадър, виждате как то танцува със спиралата на живота. Златната спирала е логаритмична спирала, която израства навън с коефициента на Златното сечение. Това е специално математическо съотношение, което се появява навсякъде в природата. Видимият модел следва „числата на Фибоначи“. Редът е следният: 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89, 144 и така до безкрайност. Всяко число е сумата от предишните две. Тази поредица от цифри е известна като Редицата на Фибоначи. Съотношението между последните две числа в редицата (1,618034) се нарича „Златното сечение”.







       Природата създава този тип геометрия безпогрешно, без усилие, автоматично и без да използва калкулатор. Природата е точна и изключително ефективна. Това е динамичен модел, въплътен във всички живи неща. Безкраен е броят на всички органични и неорганични неща в природата, които повтарят тази уникална пропорция. Примери могат да се намерят навсякъде:  в рогата на овена, минералите, водовъртежа, торнадото, пръстовия отпечатък, венчелистчетата на розата, концентричните образувания на карфиола или слънчогледа, птиците, насекомите, морските организми, Млечния път, други галактики или малкия охлюв. Наутилуса е образец на Златното сечение. Много дървета също разкриват златното съотношение в дебелината на клоните си, от по-ниски към по-високи.














       Хармонията в човешкото тяло също крие в себе си златното число Фи – съотношението на височината на човешкото тяло към дължината на краката (от пъпа надолу) разкрива хармоничното 1.618 в телата ни. Можем да намерим подобен резултат и в съотношението на височината на главата към разстоянието от очите до брадичката, или в съотношението на разстоянието от носа до брадичката към това от устните до брадичката. Колкото повече лицето се приближава към тези пропорции, толкова по-хармонично и красиво изглежда.



Кое е общото в архитектурата, скулптурата, изображението, симфонията, стиха? Възможно ли е да се сравнява красотата? Златното сечение - златният стандарт за добър дизайн.

       Вестникът ни, екранът на компютъра, кредитната ни карта, венчелистчетата на цвета, листата на дървото, фасадата на сградата отсреща – всичко се подчинява на този уникален и хармонично уравновесен принцип. Колкото и невероятно да звучи това, оказва се, че нашите вкусове са някакси предопределени. Скритата причина зад този код, който като че ли управлява хармонията и красотата, е нещо, което омайва учените векове наред. Дори и днес то продължава да е енигма. 
       Златното сечение е било познато още на египтяните и древните гърци в античността. Представата за хармония и отношение e в основата на философските идеи на Питагор. Египетските пирамиди и Партенонът са пример за използването на пропорцията φ в архитектурата. 
       Няколко ренесансови творци използват Златното сечение при своята работа. Виден техен представител е Леонардо да Винчи, който го използва в добре известни произведения като "Тайната вечеря", "Мона Лиза" и "Витрувианския човек".
       Принципът на златното сечение намира приложение и в съвременната архитектура, фотографията, визуалните изкуства, музиката и много други открития. Днес хората се опитват да разберат спиралата с рационален ум.



       Многобройните прояви на числата на Фибоначи и Златното сечение в природата обясняват защо пропорцията 1:1.618… е така привлекателна и в изкуството. Ние просто виждаме отражението на живота в изкуството. Затова възприемаме околната среда не като набор от линии и плоскости, а като хармония и красота на природата.

0 коментара: